КОСЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от коса1; голяма, буйна и несресана коса. — Оръжие аз не нося. Полицаят се ослуша за миг, да познае истината по думите, по гласа на завеяния даскал, който ходеше по града като плашило с тая капела, с това косище и брадище. Д. Талев, ГЧ, 26. Слаби са човешките плещи за каменния товар на скалите. И дори Горан с калпака си, с кебето си и косището си стана по-дребен от мравка, а овенът на раменете му — като просено зрънце. А. Дончев, ВР, 122. По-нататък селяни се биеха за мера и в кълбото от хора с дълги черни перчеми или с рижи, рошави косища се кръстосваха и святкаха окървавени секири. Й. Вълчев, СКН, 75.