КОСМОГРА̀ФИЯ ж. 1. Само ед. Наука, която давала общи сведения по астрономия и география. И другите коментатори на Данте са използували ада само като предлог да се разработва географията (или космографията). М. Калинков, ГТ, 11. Космографията описва вселенная; сичките тела, .., наричат ся все·ленная. Такива са: светилата, .., водата, землята. Ив. Богоров, ВГД (превод) 357-358. Космографията ни учи, че на земята, в обикалянието ѝ около слънцето, остта и е наведена 231/2 градуса към плоскостта на орбитата ѝ. ИЗ 1877, 49. // Само ед. Тази наука като учебен предмет. Физиката са прие да следва две години и половина, именно в IV-й и V-й клас и до второто полугодие на VI-й клас, дето ще са замести вече с космографията. Лет., 1876, 170.

2. Учебник по този предмет. Географията .. през разглеждания период [Възраждането] все още не е създадена като цялостна и системна теоретическа наука, .. Преобладават страноведческите описателни трудове, .. Като източник на знания служат все още издаваните космографии. А. Бешков и др., ИГ, 92.

— От гр. κοσμογραφία. — Ив. Богоров, Всeобща гeография за дeцата (прeвод), 1843. — Друга (остар.) форма: козмографѝя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)