КОСМОПЛА̀Н м. Във фантастичната и научно-популярната литература — апарат за летене в Космоса; космолет, звездолет. На екрана се появява величествен космодрум. Във вечерния мрак стоят космоплани, устремени към небето. ВН, 1959, бр. 2599, 3.

— От космо- + фр. planer 'плувам във въздуха'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)