КОСМОПОЛИТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Теория, която, проповядва нихилистично отношение към родината и нейните културни традиции, като издига идеята, че човек е гражданин на света. И той, както всички от неговото поколение, беше израснал с омраза към заробителите, но Франция беше охладила тая омраза с неясен и за самия него космополитизъм, който го караше да гледа извисоко на заплетените балкански въпроси. Ем. Станев, ТЦ, 85. Стаматов пръв в нашата литература разкри космополитизма на нашата буржоазия. Г. Цанев, СИБЛ, 252.
— От фр. cosmoplitisme.