КОСМОПОЛИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до космополитизъм и до космополит; космополитен, космополитически. Неговият [на Бласко Ибанес] най-добър роман е, ... самият му живот, богатият и разнообразен живот на космополитичен човек. Б. Шивачев, Съч. I, 129.
2. Който се отнася до целия свят; общочовешки. Очистил е не един, не два турчина, а, може би и е олекчил кесиите и на някой и друг българин, . ., защото разбойничеството, както и всяка търговия, са космополитични предприятия. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Траянов въпреки българските балади, варварските мотиви и героичните песни е по-космополитичен дух. Лилиев въпреки любовта си към Верлен, Маларме и безплътната поезия е в неизменен устрем към родината. Е. Каранфилов, Б III, 166.
— Друга (остар.) форма: козмополитѝчен.