КОСО̀ЙКА ж. Диал. Женски кос. Косът и косойката славославеха слънцето от върха на брезите. Елин Пелин, Съч. II, 135. На една леска кацваше кокетна червеношийка с големи гърди, която завиждаше на косойката и влюбено гледаше нехайния врабец. Елин Пелин, Съч. II, 129. Помислих си: животно ще е да е, а то се оказа — кой мислите? Моят пръв познайник и спасител в гората — косът и неговата косойка. Н. Хайтов, ПГ, 100.