КО̀СТВАМ, -аш, несв., непрех. Нежел. 1. Имам някаква парична стойност; струвам. Килограм месо костваше 30 стотинки, а цената на живо агне беше равностойна на кожата му. Д. Казасов, ВП, 130. Сигурните абонати на списанието [Периодическо списание] били едва около cтo, а всяка книжка, печатана в 1200 екземпляра, коствала най-малко 60 австрийски жълтици. М. Арнаудов, БКД, 174.
2. Ставам причина да се унищожи нещо или да се изразходва; струвам. Гнездилките трябва да бъдат окачени вертикално или слабо наклонени напред и надолу, но в никакъв случай не с отвора нагоре. При проливен дъжд това може да коства живота на малките птички. Ст. Дончев, ПНД, 62. Ние вярваме, че то [общинското управление] ще прегледа наново плана и ще поправи грешката, която .. може да коства доста. БД, 1909, бр. 13, 2.— Всичко се купува и всичко се продава. Всеки гледа да катурне другия и да докопа каквото може, та дори това да коства живота на другия. Б. Райнов, ГН, 72. Неговото учене ми костваше много средства и нерви. Δ Това набързо взето решение му коства живота. Δ Синът ѝ влезе в университета, но какво ѝ костваше, това тя си знаеше.
— От нем. kosten.