КОСТЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с изпъкнали кости поради мършавост, слабост. Противоп. закръглен, заоблен. Той крепеше с ръце другия човек до него — костелив около петдесетгодишен мъж, с въздълго сухо лице. А. Страшимиров, Съч. I, 65. Бе [ветеринарният лекар] висок и тънък млад човек, с дълги крака и костеливо лице, което изглеждаше преждевременно състарено. Д. Димов, Т, 393. Па се приближи и, като се понаклони почтително, стисна слабо с костеливата си ръка меката и пълна десница на Калинова. Т. Влайков, Съч. II, 168-169. Той си бе препречил тоягата на гърба и си бе преметнал сухите костеливи ръце на нея, да си поддържа кръста. Ц. Гинчев, ДТ, 11. Тръшна се на стола си, улавя перото с костеливите си пръсти. Ил. Блъсков, КУ, 20. ● Обр. Един снаряд преряза на две изправено наблизо дърво; костеливата му корона отлетя встрани и се забоде в снега. З. Сребров, Избр. разк., 123. Вън дюлята от вятъра се брани / със черни, костеливи клони. Мрак. Бл. Димитрова, Л, 7.
2. За орех — който е с много твърда черупка, поради което трудно се вадят ядките. — Ама той [твоят брат] — бреей — много знаел, ти казвам. .. Всичкото от вестника тъй го разчопля, гаче ли ти вади ей така, скилидки от костелив орех. Д. Бозаков, ДС, 126. От костелив орех са отчукува по-малко, пак от червив не може. СбНУ VI, 201-202.
3. За риба — която има много кости. — Не бива да изяждаш всичката риба, Лисане! Утре ще имам много гости и трябва да ги гощавам. Пък и да ти кажа, рибата е костелива и развалена. И. Петров, ЛГ, 85.
◊ Костелив орех. 1. Упорит човек, който лесно не се предава. В гласа му има нещо заканително, твърдо, упорито. Личи, че е костелив орех дядо Паскал. П. Велков, СДН, 269. 2. Трудност, която трябва да се преодолее. Този проблем се оказал твърде костелив орех. Матем., 1968, кн. 6, 3. Костелив орех се оказва и задачата за пренастройването на спортистите към рязко повишените изисквания на големия спорт. НС, 1971, бр. 99, 2.
— Други (диал.) форми: костялѝв, кощялѝв.