КОСТЕНУ̀РКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на или от костенурка; костенурски. Главатарите им само носеха бранителни оръжия т. е. ризница от съшит суров памук, щит от дърво или от костенуркова черупка. П. Кисимов, ОА II (превод), 32. — А оръжията им бяха дървени, .., имаха още и щитове от костенуркова кост. П. Кисимов, ОА II (превод), 5.