KО̀CTEP1 м. Диал. Крив нож за рязане на лозя и тръни; косер.
KО̀CTEP2, мн. ко̀стри и ко̀стери, след числ. ко̀стра, м. Остар. и диал. Клада, голям буен огън. Неволно се събуждат и възкръсват видения от миналите дни: гордите и спокойни крачки към ешафотите, пламенните погледи, обърнати с упование и вяра към небето из пламъците на горящите костери. Й. Йовков, Разк. III, 117. Откъм олтара идеха благовония на гъсти талази, като че там гореше цял костер от санталови дървета. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. В дъното на плаца пращи буен огън.. Този огромен планински костер осветява широкия плац, по който маршируват бригадирците. Г. Караславов, ПМ, 65-66. Императорът заповяда да запалят два големи огъня (костри) и до едина от тях да забият кръст. Р. Каролев, УБЧИ, 104-105.