КОСТЍЦА ж. Умал. от кост; костичка, костчица, кокалче. До дупката стърчеше забито късо колче. За него беше завързана бримката, сплетена от космите на конската опашка, нанизана в куха пилешка костица. Цв. Ангелов, ЧД, 162. — За това ли, другарю, се бориш .. Да ядеш агнешка главичка? Бай Пенчо отвърна невъзмутимо, като чоплеше костиците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 393. Костите на предните крайници [на жабата] са раменна кост, совалка, кости на китката, на дланта и на пръстите. Совалката се състои от две костици, които са сраснали помежду си. Зоол. VII кл, 80-81. Среднето ухо ся съединява с вътрешната и най-важната празнина с 4 малки костици. НКАФ (превод), 112.