КОСТУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. със стойност, цена. Който се образува от всичките производствени разходи, без печалбата, т.е. колкото струва на продавача или на производителя. В момента, в който Клод Ришар бе стигнал до фалит, на новака бе предложено да продаде предприятието си по костуеми цени. Да спаси кожата. Б. Райнов, НН, 285. — А вие искате да станете собственик на тютюна ми срещу половината от костуемата му стойност. Д. Димов, Т, 529. В работническия стол храната е на костуеми цени.