КО̀СЪМ, мн. ко̀сми, след числ. -съма, м. 1. Тънък, нишковиден рогов израстък по кожата на човек или животно. Едър, широкоплещест, канара човек, той прехвърляше петдесет лазарника, макар че в хайдушките му мустаци нямаше нито един бял косъм. Др. Асенов, СВ, 89. Нямаше нужда да казва някой на Моканина, че всеки бял косъм беше белег на една грижа. Й. Йовков, ΒΑΧ, 113. Само шапката му беше голям рунтав калпак, чиято черна козина се месеше с черните косми на брадата му. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Рибарят подаде ръка, обсипана с червеникави лунички и златисти косми. Д. Добревски, БКН, 9. — Свари чорбата на царя, .. : ала гледай да не падне в нея някой косъм, иначе няма да ти се дава занапред нищо за ядене. А. Разцветников, СН (превод), 49.
2. Събир. Обикн. със съгл. опред. Много такива израстъци, които покриват тялото на животно. В хергелята му имаше коне с всякакъв косъм: червени, златисти, сиви, дори бели. Й. Йовков, ЧКГ, 69. Едно едро теле беше, с червеникав косъм, да му се ненагледаш. Кр. Григоров, Н, 22. Кучето се надигна. То беше едро като магаре. Овчарска порода с бакърен косъм и дълга опашка. А. Каралийчев, СР, 108. И купих от торгамски търговци жребци за лов, а от Хидар — камили и овци с копринен косъм. Н. Райнов, БЛ, 146. Почистих ви ази, / воловци игриви, / ситно ви изчесах / косъма светливи. Ц. Церковски, Съч. II, 33. „Дъвран ми, Дъвран, добър кон, / косъм шъ ти позлатя.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 81.
3. Обикн. ед. и (остар.) мн. Коса. Мека светлина пада върху силната хубост на този охранен мъж: — с лъскава червенина на лицето, с мазен косъм, огладен като жребец. З. Сребров, Избр. разк., 178. Сестра и малка със златен косъм, / броеше всичко пролети осем. Ив. Вазов, БМ II, 71. По челото ѝ падаха игриво кичури златисти косми. Ив. Вазов, Съч. VIII, 92-93. Имаше едър ръст, .., дълги руси и къдрави косми и широки плещи. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Космите им [на затворниците] отколе нерезани, покриваха лицата им и ги правеха страшни наглед. НБ, 1876, бр. 28, 110. Те оставят космите си нестрижени да са разпиляват как да било по раменете и гърба им. С. Бобчев, ПОС (превод), 140.
◊ Без да ми падне косъм от главата. Разг. Без да пострадам ни най-малко, без ни най-малка щета за мене. Те си дадоха дума да не мръднат от местата си, докато не измислят нещо такова, което да смрази кръвта в жилите на Босилко, без да падне косъм от главата му. Н. Каралиева, Н, 119. Бръсна на въз косми някого. Диал. Причинявам нещо неприятно на някого, мъча, измъчвам. Венерин косъм. Декоративно вечнозелено растение с дребни полукръгли пересто назъбени листенца, разположени на дълга тънка дръжка, използвани в народната медицина като лекарство против кашлица. Adiantutn capillus veneris. Дъщерите подреждаха цветята.. голямата избърса с мокър парцал, едно по едно, листата на фикуса, .., а слоновото ухо, любовните обятия, венериния косъм, кактуса и аспарагуса изнесе вън на двора и ги окъпа с вода. Чудомир, Избр. пр, 68-69. Вися (държа се) на косъм. Разг. 1. За нещо — намирам се пред гибел, застрашен съм от смъртна опасност. Той чувствуваше в ужас, че животът на Огнянова виси на косъм. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149. — Петко за нас се е борил. Тука, по тия балкани, е сновал.. Хляб не е ял.. Животът му на косъм е висял. Ст. Даскалов, СЛ, 48. 2. За нещо — в извънредно опасно положение съм, застрашен съм от голяма беда, голяма загуба. Старшията почувствува гняв. Той съзна, че сега кариерата и службата му висяха на косъм. Д. Димов, Т, 284. — Отечеството виси на косъм, а ти ми приказваш за Италия, изселване.. Г. Стаматов, Разк. I, 91. — Не бой се, тате. Ако се работи предпазливо, няма никаква опасност. Тази власт [фашистката] се държи на косъм.. Г. Караславов, Избр. съч. X, 151. Гладя по косъма някого. Разг. Проявявам прекалено внимание и зачитане към някого, прекалено тача, зачитам някого. До корена на космите, изчервявам се (почервенявам). Разг. Много, извънредно силно (се изчервявам). Тя се засрами и се изчерви до корена на космите. До косъм. Разг. Без остатък, всичко, докрай, напълно. — Братята ми прибраха всичко. Всичко, ти думам, до косъм. Ст. Чилингиров, ХНН, 46. Хаджи Куман: — На кой ум се намерих да му дам толкози парици да потроши в Елада. Хаджи Андрея: — Ти ще си прибереш взимането до косъм. П. Тодоров, Събр. пр II, 339. (Един) косъм ме дели от нещо. Разг. Много близко съм до нещо (обикн. лошо); непосредствено съм застрашен от нещо. — Ай нашия трен само един косъм го делеше от такава катастрофа. Ал. Константинов, Съч., 241. Дали предчувствуваше той [заекът], че само косъм го дели от смъртта, че цевта на моята пушка го гледа право в сърцето? И. Петров, ЛСГ, 102. Заглаждам / загладя (лъсвам / лъсна, оглаждам / огладя) косъм<а>; Заглаждам си / загладя си (оглаждам си / огладя си) косъма. Разг. Оправям се физически, телесно; напълнявам, надебелявам, изглеждам добре. — Ти мина ли през Узунджово? Той върнал ли се е? — Видях го. . Загладил косъма — засмя се тихичко Левски. — И булка си взел.. Ст. Дичев, ЗС II, 226. Навря се той край разни големци, .., губи се по агитации и току един ден дойде на власт, яхна коня, напери се оня ми ти Тенчо, заглади си косъма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161.— Вярно е, отрок си, ама си огладил косъма край болярин Десимир, добре си, всичко ти е добре. Забравил си отрошката неволя, Продане-е! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 309. — Тонко-о — викаше още от вратата. — .. Поназоби конете, нека лъснат косъм, че за празника изведеш ли ги на двора и ги подшибнеш, едвам да ги удържиш за дизгините. . Кр. Григоров, Н, 94. Позаглаждам (позагладя) косъм (а). Разг. До известна степен се оправям физически, телесно; понапълнявам, понадебелявам. Сега позаглади косъма. Направихме го овчар в кооперацията. Голям майстор излезе. А. Каралийчев, НЗ, 178-179. Кога<то> ми поникнат на дланта (дланите) косми; Кога<то> ми поникнат на петата косми. Диал. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). Косъм с ръце на две деля. Диал. Умея изкусно да върша всичко, много съм способен, сръчен, голям майстор съм. На <един> косъм. Разг. 1. На съвсем тънко, малко нещо. Викнах на въжарите здраво да стискат, а пък аз пуснах краката си да плуват във водата, .. Погледнах нагоре да видя какво става и тогава забелязах, че въжето, . ., до половина се е протрило. Пукат вървите, вися, дето се вика, на косъм. Н. Хайтов, ДР, 172-173. 2. Съвсем близко, непосредно. Едва сега той разбираше истинското значение на думите и се ужасяваше от огромната смелост, която години наред бе притежавал — беше се движил на косъм от смъртта или поне на косъм от султанския гняв. Д. Мантов, ХК, 54. Веднъж гониха половин час Зорка, кучето на Гурко .. На няколко пъти Зорка беше на косъм, но в последния момент успяваше да се изплъзне от примките и скачаше в канала на реката. Ст. Стратиев, СВМ, 90. На <един> косъм остана. Разг. Със следв. изреч. със съюз да. Без малко, насмалко. Защо това момиче, което на косъм беше останало да загине, стоеше пред него тъй спокойно и кафявите ѝ очи го гледаха радостно и занесено. Й. Йовков, СЛ, 125. — Е, тогаз, Божил Чорбаджи, друг някой ни отърва от Фейзията, ние не сме. На косъм беше останало, този път нямаше шега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 646. На косъм. Разг. Съвсем малко, нищожно. Когато Андрозов оставяше вечерта един свой болен в опасно положение или се съмняваше макар на косъм в осъмването му, той се пазеше да не иде сутринта у болния. Ив. Вазов, Съч. IX, 77. Лекарството може и да не чини, ама и на косъм да помогне — все е нещо... П. Вежинов, ЗНН, 124. Настръхват (щръкват) космите ми. Разг. Изплашвам се, ужасявам се много. Тяхното положение беше до такава степен ужасно, щото на човека за първ път още настръхваха космите. И най-коравото сърце не можаше да са стърпи от да не пролее капка сълза. З. Стоянов, ЗБВ II, 163. На Ковачева космите щръкнаха на главата. Но той се окопити завчас. Ив. Вазов, Съч. XII, 158. Не бутвам / бутна (свалям / сваля) косъм от главата на някого. Разг. Оставям някого съвсем невредим, не му причинявам никакво зло. Като прегладнял единак, намирисал плячка, старият либералски адвокат вече шеташе тук, сякаш бе в своя бърлога. „Колко .. пречукахме, а на такива грешници косъм от главата не бутнахме!“ — стисна в безсилие юмруци околийският началник. Г. Караславов, ОХ IV, 211. Баща ми наистина се излюпи в овчите кожи, скочи на крака и си пое работата, като че не бяха свалили косъм от главата му. Хората казваха, че бил се върнал от онзи свят. И. Петров, ПР, 24-25. Не давам / дам косъм да падне от главата на някого; Не давам / дам косъм да падне отгоре на някого. Разг. Грижа се за някого или за нещо извънредно много, пазя го от всичко лошо. — Нонето си е моя дъщеря. Гледа ме, храни ме и аз не давам косъм да падне отгоре ѝ. И. Петров, НЛ, 56. „Не давам, .., косъм да падне от главата му.“ Й. Йовков, СЛ, 16. Не ми е чист косъма. Разг. Имам някаква вина, замесен съм в нещо нечестно, непочтено. Отговорът на Симоне Алварц още повече усили съмнението му — не му е чист косъмът. Гр. Угаров, ПСЗ, 103. Не остава <и> косъм; Няма и косъм. Разг. Нищо не остава (няма). Хванал генералите, хванал князете и графовете и ги затворил, а царя и целия му род избил, та и косъм да не остане от него. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 60. В едното кьоше на склада лежеше рилската стръвница, която изглеждаше някак си двойно по-голяма. Внезапно го обзе едно съмнение и той с примряло сърце зашари с очи из склада за другата мечка. От вегетарианката нямаше и косъм! Явно беше, че стръвницата ѝ бе видяла сметката. Хр. Пелитев, ХО, 31. Не пада / падне <и> косъм от главата ми. Разг. Обикн. в св. Оставам напълно невредим, здрав; никак не пострадвам, не ми се случва нищо неприятно. — Е, здрав съм, жив съм .. Както виждаш, косъм не е паднал от главата ми. А като свърши войната, ще ти доведа и снаха. Д. Ангелов, ЖС, 154-155. Никой не посмя да я закачи, не падна косъм от главата ѝ, не се изгуби нито едно рубе от нанизите ѝ. Й. Йовков, СЛ, 144. — Каквото е било с тебе досега, било е.. Аз имам глас всякъде, където е потребно, и затуй и косъм няма да падне от главата ти.. Никой няма да вдигне пръст срещу тебе.. Хвърли всичко туй и слез в града.. П. Константинов, ПИГ, 84. Ни<то> на косъм. Разг. 1. Никак, ни най-малко. — Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов, ДП, 348. Кабзата беше позволил на езика си да приказва всякакви лъжи, да издумва най-черните безобразия, но в делата си той беше решил да не отстъпва нито на косъм от истината. А. Гуляшки, СВ, 196. 2. Никакъв, ни най-малък. А небето?.. Нито косъм облачец няма, каква мълния?... Ив. Вазов, Съч. IX, 116. Обръсвам / обръсна на яйцето космите. Диал. Върша нещо напълно безсмислено. Познавам / позная по косъма някого. Разг. По трудно уловими, но характерни белези, разбирам какъв е някой. Толкоз повече съжалявам .., че нейна милост ми се видя от „еманципираните“ .. по косъма я познах, а еманципираните жени са по-весели другарки. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Търся косъм под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено. Търся у кьосето брада и по дланта косми. Диал. Ирон. Проявявам прекалена придирчивост, искам да получа нещо оттам, дето това е невъзможно; върша нещо безсмислено. Увисвам / увисна на косъм. Разг. Оказвам се пред гибел, изпадам в извънредно опасно положение. Нали преди месец се бях катурнал? Бре тъй, бре инак — и се от новите дофторя.. Право е, душата ми на косъм увисна,.. , но нали се оправих. Ст. Чилингиров, ПЖ, 35-36. Цепя косъма <на две>. Разг. Голям сметкаджия съм, голям скъперник съм. — Стипца си ти, Барабане, голяма стипца! Еле откак къща заправи, косъма на две цепиш. М. Марчевски, П, 192. Израсъл беше в сиромашия, чиракувал, .., докато заслужи уважение пред майстора, .. Научил се бе да пести, косъма на две да цепи. Д. Марчевски, ДВ, 131-132.