КО̀СЪМЕЦ, мн. ко̀смици и (остар. и диал.) ко̀съмци и косъмца̀, м. Умал. от косъм; косъмче, косъмчец. Рано на пролет, .., се появява пеперудата, която наскоро се оплодява и снася яйцата си по тънките клончета на нападнатите дървета, яйцата си нарежда като спирала, дълга З—4 см и покрита с косъмците, които се отделят от коремчето. ПН, 1935, кн. 8-9, 143. Ще позамажем с малко белило черните косъмца под носа ти и работата е свършена. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 21. Когато му [на детето] поизрастат косъмците и главата му не е вече гола, то трябва в къщи без шапка да ходи. П. Р. Славейков СК, 94. В Георгия, по малките острове по морския бряг и по влажните неизменности около големите реки, расте най-добрият сорт памук, който има твърде дълги косъмци. Знан., 1875, бр. 14, 221. Всичките части на нахутовото растение са покрити с едни малки косъмца, които, .., представляват едни малки стълбчета. Гр, 1906, бр. 1, 9.