КО̀СЪМЧЕ ср. Умал. от косъм; косъмец, косъмчец, власинка. Избръснах се бавно и старателно, като гледах бръсначът да се движи в една и съща полегата посока и никъде да не пропускам косъмчета. Б. Райнов, ДВ, 74. Той [заякът] не беше по-далече от десет крачки. Виждах всяко косъмче по него. Ем. Станев, ЯГ, 36. Седи си [квартирантът] чинно до масата, нали така, пази си ръбовете на панталоните, лови си косъмчета и прашинки по палтото. Чудомир, Избр. пр, 239.