КОСЯ̀СВАМ, -аш, несв.; кося̀сам, -аш, св., непрех. Разг. Пускам дълга коса, обраствам с коса. — Време е да се подстрижеш момчето ми, вратът ти е косясал.


Източник: Речник на българския език (онлайн)