КОТА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Котарак. Старикът имал и един сив котак с бял мустак. Котакът и петелът се сприятелили. Елин Пелин, ПР, 214. На пазара, под сенките на салкъмите, дремят тлъсти котаци. А. Каралийчев, С, 181. В кьошето някой весело изхърка, / котакът се протегна и замърка. Д. Подвързачов, Б, 115.. Грабна баба / кроилата, / скрои гащи / за котака. Ц. Церковски, Съч. II, 126.
◊ Като котаци гледаме се. Диал.Враждебно, предизвикателно се гледаме.