КОТА̀НА ж. Гальов. Обикн. в приказките — котка; котарана. Теглят, теглят, / късно стана, / че доприпка / и котана! Чичо Стоян, ЧК, 129.

Не яде котана сметана. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има.


Източник: Речник на българския език (онлайн)