КОТА̀НГЕНС м. Мат. Тригонометрична функция, чиято големина се определя от стойността на отношението между прилежащия и срещуположния катет на единия от острите ъгли в правоъгълен триъгълник.
— Tu дори нямаш цели. .. Освен отговорите на задачите, които решаваш. .. — Нима усвояването на науката не е цел? — Ах, науката! Тангенсите и котангенсите и прочее. Това ще оправи света, наистина! А. Гуляшки, Л, 67.
— От лат. cum 'c' + tangens 'допиращ'.