КО̀ТВЯ, -иш, мин. св. -их, св., непрех. За плавателен съд — закотвям се, спирам на определено място; приставам. На Цариградското пристанище гемии и лодки с хиляди, като почнеш от Еюб, от двете страни на Златния рог, та чак до Румели хисар на Босфора. И от Буруна, дето котвят царските ладии, на запад, додето очите ти видят. Д. Рачев, СС, 87.