КОТЀЛКА ж. 1. Вид неголям цилиндричен метален съд, отгоре с дръжка, за носене на храна. Ранобудните селянки са наредили направо на плочника торби с пресен бял боб, котелки с чисто бяло масло. С. Северняк, ОНК, 129. Издои [Наталия] кравите, остави котелката с млякото пред кошарата. Сл. Трънски, Н, 59. После тя се върна, окачи на опушената верига котелка с вода, стъкми огъня и седна на трикрако столче. А. Гуляшки, МТС, 175.
2. Малък войнишки метален съд за храна. Те [бойците] лежаха в падината мокри и подгизнали, .., а онези [немците] горе бяха под покрив, .. , пиеха може би от почернели котелки топло, димящо вино. П. Вежинов, ЗЧР, 220. А трябаше всичко да нося на гръб — и раница, .., и котелка, .., и английска фуражка, и какво ли още не. Д. Калфов, ПЮН, 38.
— От рус. котелок.