КО̀ТЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Дете от старопланинския град Котел; котленче.
КОТЀЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от котел; котле. — Малко вода, че изгарям,. . Старецът ведно с кучето се изгуби за момент и донесе пълно котелче с вода. П. Михайлов, ПЗ, 23. А на огъня къкреше черно котелче с гозба.
З. Стоянов, ЗБВ1, 201.