КО̀ТЕНЦА мн., ед. (рядко) ко̀тенце, ср. Ресите на върбата; котки. По една стръмна и тясна уличка той се отправи към училището. . То бе украсено с венци и гирлянди от различни градински и полски цветя: рози и шибой, .., пухкави котенца, салкъм и др. Ив. Борисов, НПГ, 34. — Да видим кой е първият? — промълви тя, загледана в списъка .. — Дойде редът на върбата! — прочете Пролетта. Върбата веднага се залови да надува кадифените си котенца. П. Бобев, ЗП, 10-11.