КОТЍЛО, мн. -а, ср. 1. Място, в което се въдят животни. Нашата котка все в плевнята отива да ражда. Там ѝ е котилото.
2. Животните от едно раждане, от едно поколение. Шарените котета са от едно котило на нашата котка, а черния котарак е от друго— окоти го миналата есен.
3. Прен. Неодобр. Място, което е благоприятно за оформянето на група хора или за зараждането на някакви идеи, обикн. с антиобществен характер. — А па лично аз видох тая вечер как попадията им отвори задната врата и ги прикотка. И Ванчо, и Пешко и Кръстьо. . целата опозиция. . там им е котилото. Ст. Даскалов, СД, 489. — В котилото им няма да ида! — тя тропна с крак. — В змиярник навираш главата си и сам змия ще станеш. А. Гуляшки, СВ, 306. Недоволен, пак настръхна срещу Ирина. Тя беше котилото на всички злини. М. Смилова, ДСВ, 250. — В склада стават работи, които компрометират обществения ред в страната. Според мен, ако се интересуваш, котилото им не е тук, то е горе, в централата. Ст. Мокрев, ПСН, 122.
4. Прен. Неодобр. Група хора, обединени от обща користна цел или идея. — Никому ни думица, че .. — Ще кажа! Всичко ще кажа, да разберат какво котило сте! Убийци! Ст. Даскалов, СЛ, 490. — Любезничи, за да ме привлече към своето котило. А иначе ме мрази, както се мрази .. Утре да им паднем, ще ни изколят като пилци... М. Грубешлиева, ПИУ, 187.