КОТЛА̀ЧЕ ср. Диал. Умал. от котлак. „Хайде, вика, да идем на Ливеза, тиквите са порасли като крини, една да сложиш в котлачето — стига.“ Н. Нинов, ЕШО, 43. И като влезе [Свиден], прилегна на рамо до загасналото огнище, запали цигара, пое дваж-триж и люшна котлачето с мамулите. Ил. Волен, БХ, 132.