КОТЛЕНЍЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от котленица2. Той [стопанинът] отиде и след малко се върна, като донесе бакърена котленичка в ръка и една чашка. Ив. Докторов, ЗД, 86. Върху кърпата лежеше червена емайлирана котленичка, пълна с пържени кюфтета. Цв. Ангелов, ЧД, 99.