КО̀ТЛЕНКА ж. Жена, която е родена или живее в Котел. Котленските стада пасяха в Добруджа —· тогава обширно пасище. Вълната от тези стада се преработваше в Котел от пословично трудолюбивата котленка. Ив. Хаджийски, БДНН II, 64. Еленка, млада котленка, / мъжка йе рожба родила. Нар. пес., СбНУ XVII, 17.
КОТЛЀНКА ж. Пръстено гърне или бакърен съд с дръжка отгоре. На сутринта тя стана рано и сама, като никой път, вместо майка си взе котлетата и отиде да донесе млякото. Ст. Даскалов, СЛ, 227. Бойците хъркаха около огньовете в тежък сън, .. Други, .., правеха гимнастика, след това топлеха котлетите. ВН, I960, бр. 2860, 2. Бела Мария йоз бунар стойе, / йоз бунар стойе с бела котленка, / с бела котленка, та вода ваде. Нар. пес., СбВСтТ, 773.