КО̀ТЛЕНОСИН, -ня, -ньо, мн. -и, прил. За цвят — който е много тъмносин, като силно опушен от огъня котел. Погледнах усопшия. Млад мъж, сух, слаб. Носът му се източил, устата котленосиня. Ем. Станев, А, 194. Чуждата ръкавица се докъсва на ръката на Дара. Никифор ѝ подава своята. Тя го отблъсква и продължава отчаяно с голи пръсти на дясната ръка, с котленосини нокти да чопли вледенения сняг. Бл. Димитрова, Лав., 290.