КОТЛОВИНКА̀ ж. Умал. от котловина. Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха. Б. Несторов, СР, 26. Отрядът се спускаше през стръмен склон, после запъпли по тясна котловинка, осеяна с дребни храсти. М. Яворски, ПОББ, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)