КОТЛО̀Н м. 1. Малък, леснопреносим домакински уред обикн. с плоска повърхност, която се загрява с електричество и върху която се поставя съд за готвене. Росица включи котлона, сложи тигана и зашета пъргаво из кухнята. Кр. Кръстев, К, 146. Той стана тихо, отиде на пръсти в кухнята, постави чайника на електрическия котлон. М. Марчевски, П, 175. — От вчера нямаме ток. Изглежда в котлона ми е станало късо съединение. М. Грубешлиева, ПИУ, 130. Закритите котлони обикновено имат една или две чугунени плочи, в които са впресовани нагревателните спирали, изолирани с керамична маса. Г. Деянов и др., ЕДУ, 35. Газов котлон. Открит котлон.
2. Малка открита, подвижна, обикн. цилиндрична печка, която се пали с дървени въглища. — Иди и се върни да закусим, аз ей сега ще стъкна котлона. Ст. Мокрев, ЗИ, 68.
— От унг. katlan през рум. cotlon.