КОТЛЯ̀Р, -ят, -я, мн.-и, м. 1. Лице, което обслужва парен котел. Баща му бил работник котляр във Васильовските кораборемонтни работилници. Р. Радулов, ИГ, 55.
2. Човек, който изработва котли или търгува с котли. — Нима нищо интересно не виждате в един селски събор? — Какво пък има да види човек на събор? Все тия пръстенари, праматари, котляри. Н. Попфилипов, РЛ, 62.
— Друга форма: котла̀р.