КОТЛЯ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от котлясвам. Току-речи, сявгаш отровянето става от котлясването или зеленясването на нечистите или некалаисаните медни съдове. Ив. Богоров, СЛ, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)