КОТРА̀ГИ мн., ед. (рядко) котра̀г, м. Древно племе от тюркски произход, влизало в прабългарския племенен съюз на хан Кубрат, което след разпадането на съюза образува Волжко-Камска България. Наред с прабългарските племена в пределите на „Велика България“ живеели и други племена, сродни с прабългарите, но не идентични с тях (оногундури, оногури и котраги). ТВ, I, 42. Във връзка с разложението на първобитнообщинния строй на прабългарите в края на VI в. възникнал прабългарският племенен съюз, начело на който застанал вождът на племето оногундури, Курт или Кубрат. В него влезли още племената котраги и оногури. Ист. X и XI кл, 26. А пак имято сираки може да ся е писало тъй, .., или вместо сираги, което равно със сараги, сарагури, както котраги с котрагури, показва пак част от унгарските племена. Г. Кръстевич, ИБ, 22.