КО̀ФА ж. 1. Голям ламаринен или пластмасов съд с дръжка отгоре, стеснен в долния си край, с вместимост до 10 л, обикн. за съхраняване или носене на течности. Чуваше се звън на котли, бълбукане на вода в стомни и шишета, шумът на буйната струя в празните кофи. Ем. Коралов, ДП, 148. Той вадеше вода вече от час и повече, а още не беше сварил да напълни двата улука, защото както винаги беше пълнил много котли, кофи и бъкели. Й. Йовков, ЖС, 171. Малко преди нея някой бе изкачил кофа с въглища и на всяка площадка, където беше почивал, се чернееха прашни кръгчета от дъното на кофата. Л. Михайлова, Ж, 101. Следобед жегата ставаше непоносима и четиримата не се силеха много. Момъкът пълнеше кофите с цимент и ги изнасяше на втория етаж. Ив. Венков, ХКН, 121. Три дни без вода вървели,/ стигнали геран без кофа. Нар. пес., СбВСт, 434. — Я ела, Станчо, у дома, / .., / кова съм вино налял, / .., / двама ша да вечеряме. Нар. пес., СбВСт, 775. // Стесн. Голям ламаринен или пластмасов съд с капак за събиране на отпадъци в голямо количество. Скъсаха ни от глоби за непочистени тавани, .., за това, че не сме купили кофи за смет. ВН, 1958, бр. 2054, 4. На отсрещния тротоар, . ., една бабичка, .., тършуваше из боклукчийските кофи, обираше остатъците от консервните кутии .. и ги слагаше в голямата си мушамена чанта. Г. Белев, КВА, 170.
2. Количеството течност, което се съдържа, вмества в такъв съд. Те, понякогаж, ще вземат, ще напоят биволите с вино, ще им дадат да изпият по една кофа, па ще ги изкарат на мегданя да се борят. Й. Йовков, АМГ, 91.
3. Прен. Грубо. Глава, куфалница. Найденов и Генович / са два философа — / един има просен ум, / други празна кофа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 40.
4. Спец. Съд с подобна форма, който се употребява като загребваща и вместваща част на машина при добиването на въглища, стомана или при строителна и изкопчийска работа; кош. Подемните кофи намират приложение като подемни съдове почти изключително при прокарването или допълнителното продължаване дълбочината на шахтите. Ив. Иванов, РМ II, 184. От полукиселите опостнени маси (.. ) могат да се изготвят принадлежности за стоманоразливъчните кофи (по метода на полусухото пресуване). К. Дойчев, МИ (превод), 230. И двамата работят на багери с вместимост на кофите 4 куб. м. ВН, 1961, бр. 2976, 1.
5. Диал. Мярка за зърнени храни, равна на около 15 кг. — Таз снаха взела едно яйце повече, оназ продала кофа жито — ето ти пак кавга. Й. Йовков, Б, 73-74. По-рано в нашето село са получавали по 7-8 кофи жито (пшеница) от декар или по 100-120 кг, най-много до 150 кг. ОП, 459.
◊ Ум море, глава кофа. Жарг. Грубо. Употребява се за изразяване на пренебрежително отношение към глупава постъпка, към нещо много глупаво.
— От араб. през ит. coffa 'кошница'.