КОФА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. Катинар. От гримьорните зад сцената се чуха стъпки. Те се ослушаха. Свой човек беше това, друг не знаеше, че кофарът на задната врата е повреден и не се заключва. Ст. Мокрев, ЗИ, 303. Тежките стъпки спряха пред вратата на тяхната килия. Кофарът щракна. Вратата се отвори и вътре надникна пазачът. Ст. Дичев, ЗС I, 321. Бойчански излезе на работа и скоро се върна с един грамаден кофар. Закова го на вратата на гардероба, където Славина си държеше дрехите, сложи ключа в джоба си и отиде в селсъвета. И. Петров, MB, 131.
◊ Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря, турвам / турна) кофар на устата някому. Разг. Накарвам някого да мълчи, да не говори за нещо. Слагам си / сложа си (турям си/ туря си, турвам си / турна си) кофар на устата. Разг. Съзнателно мълча, не говоря за нещо; не издавам някаква тайна.
— Вер. от фр. coffre.