КОФЕЍН, мн. няма, м. Спец. Вещество, което се съдържа в кафето, какаото и чая, действа възбудително и се употребява в медицината като стимулатор на сърдечната дейност. Обикновено кафето се пече при около 200°С. .. Изпичането не оказва никакво въздействие върху кофеина. HTM, 1966, кн. 211-212, 76. Кафето съдържа също багрилни, ароматични и вкусови вещества, които, съчетани с наличния кофеин, го правят приятна, укрепваща функциите на организма напитка. Н. Сотиров, СК, 24. На болния се дават медикаменти, подкрепящи сърдечната дейност (20 капки корацол, кардиозол и др. или при възможност инжектиране на кофеин, кардиозол). Н. Иванов и др., ГО, 106-107.

— От нем. Koffein.


Източник: Речник на българския език (онлайн)