КОФРА̀Ж м. Техн. 1. Куха дървена конструкция, в която се налива бетон при строеж, за да се втвърди в определена форма. Едни бъркаха цимент и го наливаха в кофража на бента, а други ровеха старото корито на дерето. А. Гуляшки, ЗР, 396. Ето там, където сега са струпани стомана върху стомана, .., тук някога стояхме до колене в бетона, ковяхме кофраж в изпепеляващата жега. Сл. Македонски, ЕЗС, 168-169. Моят бъдещ хазаин стои на двора, .., гребе от една кофа цимент и го размазва между дървения кофраж. К. Калчев, ДНГ, 60.
2. Дървена конструкция, която предпазва окопи от срутване.
◊ Пълзящ кофраж. Техн. Комплект от кофражни платна, който по механичен начин се придвижва (приплъзва) по височина, за последователно бетониране на високи стоманено-бетонни конструкции. Пълзящ кофраж се употребява за високи съоръжения: кули, комини, високи стени и др., които по цялата си височина или на значителна част от нея имат еднакво очертание. В. Брънеков и др., СД, 128.
— Фр. coffrage.