KOXOPTA ж. 1. Истор. В Римската империя — войсково поделение, което е една десета част от легион. Може би железните късове са отломъци от оня щит, върху който опечалените кохорти са носили умиращия цезар. Й. Йовков, Разк. III, 162. Робските кохорти на Спартак (..) показаха, че струват колкото легионите на консулите и императорите. Ем. Манов, ПС, 43. На гърба му жигосаха с желязо, нажежено до бяло, номера на единадесетата кохорта от Клавдиевия легион и той стана войник на Римската империя. П. Константинов, ПИГ, 7. И заедно с това тя усети, че никога лицето му не ѝ се бе струвало по-странно и по-проникващо — .., сякаш човек виждаше в него едновременно или последователно лицето на египетския жрец, на центурион на римска кохорта, на кастилски рицар и светия. Д. Димов, ОД, 267.
2. Прен. Кииж. Множество, тълпа. Първите редове на партера бяха заети от професорите, .. Зад тях, в строга йерархия, следваха редовните и частни доценти, многобройната кохорта на асистентите и представители на корпорации с внушителни, хунски имена. Д. Димов, Т, 96.
— От лат. cohors, -ortis през нем. Kohorte или фр. cohorte.