КОЦА̀Л м. Диал. Косичник (в 1, 2 и З знач.); косак2, косатник, коситник, коцак, покосник. Я чуковските моми — / троми биволчета, / сас пусти коцале, / никой ги нече, никой ги не сака. Нар. пес., СбНУ XLIII, 555.
