КОЦЀЛ м. Диал. Плетиво от черна вълна с мъниста и ситни парички, което се вплита в косите. Коси имат [жените] дълги, плетени в отделни коцели; на тиловете си носят нещо като чешел, нареден с пари. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128.
