КОШНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва или продава кошници или други изплетени от пръчки предмети. Спряха пред работилницата на един старец, който плетеше кошници от обелени върбови пръчки. — Ето лесен занаят за мене! — извика момъкът и се обърна към кошничаря. А. Каралийчев, MO, 16. В двора на Качо Брадата се отби циганин кошничар — носеше плетени предмети, изработени от него, предлагаше ги за вехти дрехи. Т. Харманджиев, KB, 581.