КОШНИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кошничар и до кошничарство. От нея [ракитата] се правят качествени пръчки за кошничарски изделия. М. Тошков и др., HP II, 110. За мобилиране на градините и терасите се използуват и кошничарските мобили. С. Цонев и др., ВА, 75. Предвижда се около микроязовира да бъде засят пояс от кошничарска върба, канадска топола и др. ОФ, 1950, бр. 1847, 2.