КОЩРЯ̀ВА, мн. няма, ж. 1. Диал. Вид едра трева, плевел по нивите — лисича опашка. Дадоха им една белилчева нива в падината, дето се раждаха само бодили и кощрява. Ст. Марков, ДБ, 449. — То какво има да се превзема — цялото село избягало. Останала само една крава — пощипва кощрява край плетищата. Ив. Давидков, КХ, 13. Мен ма й мама проводила, / да набера росна трева, / росна трева и кощрява, / да назобим сиво стадо. Нар. пес., СбВСт, 650.
2. Разг. Грубо. Висока, слаба, суха, кокалеста жена; кощрамба. „От Кефаларската свята обител си избягал, господа бога си измамил. Дръжте го, казва. Хванете и кощрявата му поганска.“ Стражниците ме вързаха, извлякоха и Арма от хижата. Да се чудиш кога е успяла да се среше и премени с елека си моята хубостница! Ем. Станев, А, 153.
— Друга форма: кущря̀ва.