КОЩУ̀НСТВАМ и (остар.) КОЩУ̀НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша кощунство; скверня, осквернявам, сквернословя. — Докле сатанаиловите слуги —отецът протегна ръка към хората до дъба — сквернословеха и кощунствуваха с името божие, аз се молих най-горещо бог да ги вразуми. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 148. — По тоя път трябва да тръгне той, пътя на разкаянието! Нашата власт прости дори на хора, които бяха избягали и са кощунствували с нашата свещена свобода. Ст. Даскалов, СЛ, 508. кощунства се, кощунствува се безл. Много неща са ставали и стават у нас, но поне досега не се е кощунствувало с имена на благородни писатели. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 336. У нас през пет години, всред бял ден се кощунствува с народното икономическо и политическо бъдъще. Бълг., 1902, бр. 448, 2.