КОЩУ̀НСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Постъпка, която осквернява предмети, свързани с някакъв религиозен култ. Най-диво кощунство беше извършено над черквата — троновете бяха превърнати на ясли, по каменните плочи имаше следи от подкови и конски тор. Й. Йовков, СЛ, 43. — Знаете ли — сега не се носят такива бради. — Как? — зяпна отчето ... Още същия ден отчето подаде оплакване до директора на училището като поиска Тинчето да бъде наказана най-строго за кощунство със служителите на култа. В. Цонев, ПТ, 12. Да се играе хоро на молебен е кощунство с бога и светиите. Те държат крановете на небесните чешми и като видят весели хора, няма да им повярват, че са жадни. И. Петров, ОЗап., 56.
2. Прен. Осквернителна, оскърбителна постъпка към нещо почитано, тачено. Кощунство е да се корят майките. Н. Никифоров, ПВ, 68. — Аз не съм загубила вяра в нашата правда. За тази наша правда загинаха толкова прекрасни хора. И ще бъде истинско кощунство с тяхната памет, ако позволим на мерзавците да издевателствуват. В. Нешков, Н, 400. Хванахме се на хорото и ние тримата .. Разигра се народът. Неколцина, на които се стори, че това е кощунство с Розариума, един по един напускаха парка. А. Станоев, П, 127. Той незабелязано извърши археологическо кощунство — отчупи малко парченце от крака на женската статуя. HTM, 1961, кн. 7, 23. Има и знак, че по алеята не могат да карат. Тръгнали въпреки това, колите забуксували и хайде, отсекли няколко елхи да ги подложат отдолу. Кощунство! Е, 1981, бр. 1058, 1.