КРАЕВЀД м. Лице, което се занимава с проучване на историята и настоящето на дадена област, край. — Денят бил студен като днешния сепва унеса ни бай Иван Геров, краевед и наш водач по паметните места. О, 1978, кн. 4-5, 10.

— От рус. краевед.


Източник: Речник на българския език (онлайн)