КРАЕСЛО̀ВИЕ,мн. -ия, ср. Езикозн. Край, завършък на дума. Естествено е, че след изчезването на еровите гласни в краесловието често се изговаря ш вм. ж при познатите условия, а също и в средисловието пред беззвучни съгласни. Ст. Младенов, ИБЕ, 153. Съществителните от женски род обикновено имат -а или -я в краесловие.