КРА̀ЕШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Простонар. Крайщник. — Краешника е за тебе, Райчо, защото имаш зъби като вълче, а за мене ей тази порязаничка, по-меката. А. Каралийчев, НЗ, 24. Вакрил поръча на Кинев да постави постове на шосето за Пловдив, отби се за малко у дома си, и като ръфаше пътьом краешник от мекия хляб, .., пое към града. Г. Караславов, ОХ IV, 119.