КРА̀ЕШНИЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от краешник; крайшниче. Дръпвам падналото настрана краешниче, сърчено го разтварям и: — Парата, парата! — извиквам радостно. Т. Влайков, Пр. I, 247.
