КРАЙГРА̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.1. Който се намира близо до град и е свързан с, отнася се до места близо до град, около град. Съблазнителна примамка за обир били крайградските и крайпътните ханове. П. Мирчев, К, 158. Краката му бяха прашни — очевидно бе вървял и през полетата, и по неравните крайградски пътища. Б. Йосифова, БЧМ, 69. Излязоха на крайградската поляна при зеленчуковите градини. X. Русев, ПЗ, 241. Крайградска животновъдна ферма. Крайградски железопътен транспорт. Крайградско селско стопанство.. Софийски крайградски район.
2. За човек — който е роден или живее, работи в местност, разположена близо до град. Селцето дето сме се подслонили е само на 12 километра от София. То е дрипаво, нечисто, хлътнало в заледена кал и натъпкано с крайградски бежанци. К. Константинов, ПНП, 11. Крайградско население.